По-голяма част от падналата валежна вода се оттича по земната повърхност, а една малка попива в почвата и скалите. Тя се движи в тях, за да излезе след време във вид на изворни води. Изворните води от своя страна дават началото на реки или подхранват речни корита. По този начин водите отиват в океани и морета и наново започва целия кръговрат.
Една малка част от навлезлите в почвата води се изпарява в атмосферата или се извлича след това, за да се изпари, чрез листния апарат. Така паднала водата се превръща отново в пара, за да се издигне и отново да стане дъжд. Следователно водите, които навлизат в почвените и подпочвените пластове представляват едно от звената на големия или на малкия воден кръговрат на сушата. Те са тясно свързани с режима на валежите и другите елементи на климата, а от друга страна с реки и водни обекти.
Изучаването на процесите, които определят акумулирането и режима на подпочвените води има голямо значение за битовите и стопански дейности на обществото. Водоснабдяването на селищата и промишлените предприятия става главно, чрез хващане на изворни и подпочвени води.
Днес чрез сондажи и изкопаване на кладенци, в които се поставят помпи става голяма част от напояването и използване на водите за битови нужди.
Днес, чрез помпени станции се извличат големи количества подпочвени води за напояване, за бита, а понякога и за питейни нужди.
Развитието на учението за подпочвените води е станало в рамките на геоложката структура и като главен фактор се формира динамиката на водите. Подпочвените води са едно от звената на водния кръговрат в природата. Тяхното подхранване се определя от валежния и речния режим. Така се подхранват речни, езерни и блатни води, които представляват съществен фактор за режима им. Наред с това подпочвените води като водна маса са подчинени на законите на хидродинамиката и хидрохимията. Те се намират в неразривна взаимозависимост с други видове обекти на сушата, поради което се налага да се изучават от хидроложкото гледище.